Великолепно Облачинско езеро, бижу на Южна Сърбия. Има известна легенда за произхода на езерото и за цялата тази област.

Преди много, много години, когато езерото все още не е съществувало, хората са се заселили там. Тогава те решиха да засаждат пшеница, ечемик, овес, лозя, да отглеждат пчели, с една дума, те започнаха живот, който плодородната земя им даде възможност. Колкото повече хора имаше, толкова повече конфликти имаше. С нарастването на напрежението то достигна своя връх. Изведнъж поради твърде много конфликти се образуваха големи облаци, подготвяше се буря, буря, която ще промени всичко. Започна да гърми и мълния, започна да вали, бурята беше там. Хората се изплашили и започнали да бягат. Те избягаха с три чука. В районите, където са живели, започват да се образуват големи пожари и пожари, всичко, за което са работили през целия си живот, е унищожено. Хората, които се криеха, започнаха да се чудят защо им се случва това. Те стигнаха до извода, че всичко това се случва заради техните конфликти. Ето защо те се помириха. В района, където са били разположени домовете и реколтата им, е създадено великолепното Облачинско езеро със светлосин цвят, което е кръстено Облачинско заради облаците, царували този ден поради конфликта на хората. След Великия датчанин те решават да построят къщите си около езерото, така че се образуват околните села.

Тъй като все повече хора бяха в селото, те стигнаха до извода, че всеки път, когато има гръмотевици и някакви облаци, тогава дракони и дракони се карат. И че драконът е на тяхна страна и уж в езерото. Като компенсация за това обаче той взема хора и добитък и така те започват да изчезват. Хората не бяха толкова богати и тогава се оплакваха на най-богатия човек, който беше Велики Ястребац, той имаше огромни гори, стада, простори. Каза им да не се притесняват и че с удоволствие ще жертва добитъка си. С течение на времето драконът поискал още и още, така че Великият Ястреб нямало какво повече да му даде. Синът му, Малкият Ястреб, се разбунтува и реши да убие дракона. Майка му Падина и баща му Велики Ястребац го помолиха да не прави това, защото синът му беше по-важен за тях от добитъка.

Той обаче дойде до езерото и каза, че ще спи там, докато не убие дракона. Така един ден изчезнал драконът, но и Малкият ястреб. Баща му и майка му започнаха да плачат и от сълзите им възникнаха двете ни известни реки, Западната и Южната Морава, които течаха сами, докато те се слеха в Голямата Морава и се влеят в Дунав и по-късно в Черно море. След известно време Мали Ястребак прекоси Дунава, държейки ръката на жена от вишна, когато родителите му видяха, че той води снаха си със себе си, те бяха възхитени и поканиха различни хора да живеят тук, и така църквата на Св. Йована. За да уважи снаха им, майка Падина каза, че ако един регион може да засажда полета и полета с лавандула за своята булка, ние можем и череши. Така те засадиха череши наоколо. Околните селяни бяха възхитени от черешите, които имат специфичен вкус и раждат добре, така че и те започнаха да засаждат. Така черешите станаха известни в този район.

Село Лепая се намира близо до Облачинско езеро. Там е от около 300 години и е известен и с черешите. Зад това име Лепая се крие специална мистерия, която се предава от поколение на поколение в селото. А именно, дори по времето на турците, когато млади момичета били отвеждани в Истанбул, тя била най-красивото момиче в селото. За да предотврати съдбата си, тя стигна до поток, който тече през селото и красив аз заговори над потока, беден аз, и тя обиди лицето си така. Турците я ликвидирали, защото вече не били доволни от нейната красота. И от нейното стенещо красиво аз, бедното аз, се появи името на селото Лепая.