Дяволският камък е природен феномен, причинен от скална ерозия. Къщи от камък, кал и ракита, десетина каменни купчини високи петдесет метра и църква. Никой не живее там, никой не се жени в църквата и всичко това заради легендата, че това е прокълнато място и както казват хората от този район, е „дяволско дело“.
Жителите на Горня Пчиня разказват легенда, според която дяволите възнамерявали да обърнат хода на Пчиня, за да тече към България, затова се опитали да свържат бреговете на тази река. Местните хора късали цели скали от околните хълмове, но не успели да укротят мрачната река. Виждайки, че са безпомощни и останали без камъни, те се насочили към Косовско Поморавие, към дефилето Кончул. И там, попаднали на най-голямата скала. Те я обърнали назад и се върнали, за да се опитат да променят природата за пореден път. По пътя често спирали и си почивали, защото скалата била твърде тежка за уморените хора. Когато на сутринта стигнали до село Клиновац, страхувайки се, че хората ще разкрият намеренията им, хвърлили камъка до една мелница. Така според една легенда е създаден Дяволският камък.
Друга легенда разказва, че хората от Пчиня години наред се опитвали да построят църква край реката, но всичко, което построявали през деня, дяволите отнемали през нощта и го оставяли на Дяволския камък. Така е построена църквата на самия 60-метров хълм.
Хората от Пчиня също имат обяснение за факта, че никой не се жени в църквата.
В древни времена момче и момиче от Доня Трница се влюбили, но родителите им не одобрявали това и не искали да дадат благословия на любовта им. Младият мъж бил единствен син от най-добрата къща в селото, а момичето било красавица като никоя друга в цялата област, но много бедна. Въпреки гнева на родителите, двамата млади решили да направят любовта си официална. Родителите нямали какво да направят, затова решили да организират сватбата както трябва. Сватбата се състояла в споменатата църква на дяволския камък. Когато излизали от църквата, младоженците яздели украсени коне. Единият от конете обаче, уплашен от виковете и свирките на обкръжението на булката и младоженеца, се втурнал към пропастта и паднал, заедно с младоженеца на гръб. Виждайки това, булката скочила от коня си, изтичала към скалата и скочила, без да се замисли. Така радостта моментално се превърнала в скръб.
Оттогава, хората от Пчиня твърдят, че никой не се е женил в тази църква, нито е кръщавано дете там. Поради голямото си значение църквата сега е под закрила на държавата.
Въпреки легендите и историите за това как това място е обитавано от духове, сред хората се е разпространило убеждението, че престоят в тази църква лекува безплодие.
