Красивата Аиша била дъщеря на богатия и могъщ Селим-бег. Според легендата Аиша–красива туркиня се влюбила в Стоян, беден сръбски овчар и искала да отиде с него в планината. Стоян също не останал безразличен. Започнали да се срещат тайно край река Вранска. От пазара започнали да се носят истории за забранена любов. Думата за любовта на млада туркиня и сръбски младеж достигнала до ушите на силния турчин Селим-бег. Един ден Селим-бег последвал дъщеря си. Той носел пушка в ръка. Когато намерил Аиша край реката със Стоян, насочил пушката си към младежа, но куршумът уцелил дъщеря му, която покрила тялото на младежа в опит да го защити. Вторият куршум уцелил целта си. Последното желание на умиращата Аиша било баща й да построи мост на това място от парите, предвидени за нейния брак.
Бащата уважил молбата на единствената си дъщеря. През 1844 г. той построил мост, наречен Белият мост. Той свързвал левия и десния бряг на река Вранска. Нарича се бял, защото е и зграден от б ял м рамор, а в ърху н его и ма табела с т. нар. Тарих, на която е написано на турски и на арабски „Проклет да е този, който разделя влюбените“.
Под този текст е текстът на арабски:
„О Пазителю, собственичката на тази доброта и красота, Ханума Аиша, изгражда този мост, за да може Бог да прости всичките й грехове и греховете на родителите й.“
Днес все повече туристи от цял свят идват да посетят Белия мост: влюбените взимат вода под моста, с която пръскат дрехите си, за да защитят любовта си от злите сили. На Деня на влюбените голям брой млади, влюбени и семейни двойки преминават по моста два пъти казват, че Белият мост има странен ефект, необясним и до днес.
