Пещерата Церян и Дионис

Благодарение на лингвистите Ниш получи прякора „градът на феите“. В своя речник на тракийски имена българският езиковед Дечев отстоява мнението, че Naissus е тракийска дума. Дечев обяснява думата Naissus с помощта на индоевропейския корен snau = teći, т.е. сродни форми, които означават нимфи ​​от извор, извор или течност. Тази етимология се приема и от други изтъкнати лингвисти. Описаната интерпретация е придобила голяма популярност и нимфите или феите се превръщат в символ на града на Нисава. Кои бяха феите от Ниш (Naissus, Nisos)? Словенските легенди не ни говорят много за това. В древногръцките легенди обаче се появява легендарно място с почти същото име Ниса. Легендарната Ниса била обитавана от нимфи, наречени Нисиаде, за които се знае, че са били бавачки на малолетния бог Дионис. Смята се, че гърците са се опитали да им обяснят чуждото име на внесеното божество Дионис с легендата за Ниш. Тълкувайки, че това име означава Бог от Ниса, те тръгват да търсят мястото на произхода му. Заедно с култа към Дионис обаче легендата за Ниса може да е била внесена в Гърция. Независимо от произхода на тази легенда, има многобройни опити за намиране на Ниса.

Исихий Александрийски, лексикограф от 5-ти век, дава преглед на местоположенията на митичната Низа. Списъкът на Исихий включва: Арабия, Етиопия, Египет, Вавилон, Червено море, Тракия, Тесалия, Киликия, Индия, Либия, Лидия, Македония, Наксос, Пангайос (митичен остров на юг от Арабия) и Сирия. Така че, според гръцките автори, Ниса може да бъде намерена навсякъде в света, познат им. Най-ранното споменаване на Ниса обаче е в Илиада. Според (също митичния) поет Омир, митичната Ниса се намира в или около Тракия. Това е в съответствие с вероятния тракийски произход на култа към бог Дионис. Тъй като Ниш се намира на западните граници на древна Тракия, не е неоснователно да го обявим за потенциално местоположение на своя съименник от легендите, Ниса.

Какво знаем за Дионис и връзката му с Ниса?

Дионис е възникнал от прелюбодейство. Бащата на Дионис бил върховният бог Зевс и смъртната му майка Семела.

Той е роден в Тива, въпреки че мястото на неговото раждане също се счита за Наксос, Крит, Елида, Теос и Елевтера. Когато той щял да дойде на света, ревнивата съпруга на Зевс Хера решила да го убие. Тя посети любовницата на съпруга си Семел под формата на стара бавачка и я убеди да помоли Зевс да й се покаже поне веднъж с цялата си сила и величие. Върховният бог в любовта си към себе си изпълни желанието на Семела и й се яви в светлината на своята мълния, последвана от гръмотевичния рев. Точно това, което искаше Хера, се случи: мълния подпали кралския дворец на Тива и пламъците хванаха Семеле, която роди недоносено бебе в страх от смъртта. Но Зевс се намеси. Той оставил любовницата си на нейната съдба, но построил около сина си стена от плътен бръшлян, която го спасила от пламъците. Когато огънят утихна, той извади детето от скривалището и го заши в бедрото си, за да се развие напълно. Когато Дионис е „роден за втори път“, Зевс го предава на бог Хермес, за да се грижи за него.

Хермес не е бил женен и тъй като той е бил постоянно на път като пратеник на боговете, той не е имал време да отгледа младия Дионис, затова го е предал на сестрата на Семела Ина, съпругата на цар Орхомен Атамант. Когато Хера разбра, че Ина и Атамант са приели Дионис, тя изпрати лудост към Атамант, за да убие момчето в пристъп на ярост. Царят обаче убил само децата и съпругата си, защото Хермес се намесил в последния момент и спасил Дионис от смъртта. Той го завел в гореспоменатия Ниш и го поверил на нимфите Нисиджад, които го скрили в дълбока пещера с вход, обрасъл с лозя, и го отгледали въпреки всички шеги и капани на Хера. Именно тук Дионис за първи път вкуси виното, с което след това опияни себе си, своите настойници и спътниците си със сила и сатира. Оттам Дионис донесе на хората първите лозови разсад. Той ги дари в знак на благодарност за гостоприемството на атинския овчар Икар и го научи да прави напитка от грозде, а след това по волята на Зевс той стана бог на тази напитка.

Когато Дионис пораснал, ревнивата Хера го поразила с лудост, което го накарало да започне да се скита из различни части на света. Във Фригия богинята Кибела, известна в Гърция като Рея, го изцелила и го научила на свещените обреди и той тръгнал на пътешествие из Азия, обучавайки хората как да отглеждат и обработват лозя. Най-известното от пътуванията му е експедицията до Индия, за която се твърди, че е продължила няколко години. След триумфалното си завръщане той започва да публикува своите учения в Гърция. Но няколко принца му се противопоставиха в този опит, страхувайки се, че неговите учения ще донесат със себе си бунтове и лудост (цар Пентей и Лиерг).

Дионис е от дясната страна на Зевс на Олимп и му се дават много епитети: Мегапент („този на голямото страдание“), Кисос („бръшлян“), Ойнопс („вино“).