Ниш има феноменално географско положение. Заобиколен е от 4 планини. Един от тях е планинският район Калафат, чийто най-висок връх със същото име е 837 метра. Планината е подходяща за няколко приключения, тъй като малката планина изобилства от поредица от спелеологични обекти, т.е. пещери и ями, така че има хоризонтални и вертикални входове. Една от тях е пещерата Самар, която се намира на планината Калафат, където се организира приключение, което е много интересно, пещерата се намира на 25 км от Ниш и е много достъпна. В крайния край на село Копайкошара е входът към пещерата, където излиза потокът Судвик.

Пещерата Самар е пещера, която е специална в много отношения и най-вече в нашия изследовател, спелеолог, ентусиаст, Милутин Велкович, който счупи световния рекорд през 1972 г. и влезе в Книгата на рекордите на Гинес, прекарвайки 464 дни вътре. Преди това този рекорд се държеше от 2 французи. „Под каменното небе“ е книга, която Милутин пише за бивака си в пещерата. Записът е невероятен и може би непостижим през това време. Пещерата се намира точно в края на селото, тя е и изходът, потокът Судвек излиза там и нашето приключение започва там. Влизаме в главния канал и тръгваме нагоре по течението, пътуваме за около 2 и половина, 3 часа и излизаме от другата страна. Рядко в Сърбия има пещера, където да можете да стигнете от другата страна толкова бързо, защото обикновено влизате и излизате на едно и също място. Пещерата дори има няколко ями и тя излиза от другата страна, където потокът започва да потъва. В края на пещерата има голям израстък, уникален, защото има толкова малко от тях в цяла Сърбия. Югоизточна Сърбия е известна със своя карстов терен. В пещерата можете да видите всичко – от пещерни бижута, сталагмити, сталактити, сталагнати, пещерни драперии, бигренови вани. Също така има много следи от бивака на Милутин под земята на мястото в пещерата, където той е отседнал. Интересното е също, че в пещерата има както суха, така и мокра част.

Интересно е името на селото Копайкошара. Преди да стигнем пещерата, когато отбием от главния път, селото изобщо не се вижда. Някъде през Средновековието някой от това село крещеше „бягайте хора, копайте кошове и турци“ и така се получи името.