Това е най-посещаваното езеро в област Пчиня в Сърбия, със забележителните си плаващи торфени острови. Преди изграждането на езерото на това място е имало блатист терен, наподобяващ безкрайна буйна поляна, в която власински коне, говеда, овце и дори вражеската армия са изчезвали.
Така през Първата световна война цял български кавалерийски полк изчезва в калта на Власинската кал (сега езеро). Това мистично изчезване на армията и добитъка във Власинската кал станало причината за създаването на легендата за необичайно гигантско водно чудовище. Митът за това блатно чудовище се ражда след построяването на земния язовир през 1954 г. Той разказва, че езерото е управлявано от чудовище, приличащо на гигантски кон. Вярвало се е, че водно чудовище е живяло там векове наред и идвало от друга планета или Бог го бил изпратил, за да накаже онези, които се били скрили от него. Най-вече обаче се смятало, че това е някакво гигантско древно животно. Доказано било, че този призрак има магическата сила бързо да прибира добитъка, който пасе около езерото, да го изяжда, така че да задоволи глада и да почива на дъното на езерото няколко дни.
